Жури 2020

МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ

ПИТЪР УЕБЪР

РЕЖИСЬОР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО

355x237_res_PWebber_02.jpg

Pоденият във Великобритания режисьор Питър Уебър има 18 заглавия във филмографията си, част от които са документални и телевизионни продукции. Световна известност му носи „Момичето с перлената обеца“ (2003), пълнометражният дебют на Уебър, получил десетки награди и номинации, между които 3 номинации за „Оскар“, две номинации за „Златен глобус“, 10 номинации за наградите БАФТА.
Впоследствие Питър Уебър снима „Ханибал: Потеклото“ (2007) по един от романите на Томас Харис за Ханибал Лектър, както и „Император“ (2012), посветен на събития от Втората световна война. Сред най-новите продукции на Уебър са телевизионната поредица „Kingdoms of Fire“ (2019), с която зрителите се връщат в миналото, когато Османската империя се стреми да завоюва Кайро, както и документалният филм „Ина де Ярд“ (2019), своеобразен портрет на пионерите на реге музиката в Ямайка, който публиката на 24-тия София Филм Фест ще има възможност да види, представен лично от своя режисьор.

НИКОЛАС СЕЛИС

ПРОДУЦЕНТ

Nicolas-Celis_03.jpg

Основателят на компанията Pimienta Films Николас Селис е мексикански продуцент, който изгражда репутацията си на творец, заставащ зад оригинални и важни проекти. Pimienta Films печели признание от „Variety“ като една от трите най-добри продуцентски компании в Мексико. Селис работи с признати режисьори като Татяна Хуезо, Елиза Милър, Паз Фабрега, Хонас Куарон, Рафи Питс, Амат Ескаланте. Сред най-новите му проекти е „Рома" (2018) на режисьора Алфонсо Куарон – този филм получи над 200 награди в цял свят, включително „Златен лъв" за най-добър филм на 75-ия Венециански филмов фестивал, четири награди БАФТА, два приза „Златен глобус" и три награди „Оскар". Друг успешен негов проект е „Прелетни птици" (2018) на режисьорите Сиро Гуера и Кристина Гайего, който беше представен на „Петнайсетдневката на режисьорите" на 71-вия фестивал в Кан.
През 2019 година Селис е бил поканен в състава на журитата на Международния филмов фестивал в Шанхай и на Международния филмов фестивал в Тбилиси.

ИРМЕНА ЧИЧИКОВА

AКТРИСА

IrmenaChichikova_01_2_.jpg

Ирмена Чичикова е българска актриса, родена в Пловдив. Завършила е НАТФИЗ в класа на професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев. През 2012 г. Ирмена получава главната роля във филма „Аз съм ти“ на режисьора Петър Попзлатев, за която получава наградата за най-добра женска роля на Българската филмова академия. На следващата година тя участва във филма на Майа Виткова „Виктория“, който е първият български филм, участвал на фестивала Сънданс. През следващите няколко години актрисата продължава да се снима активно в късометражни, игрални филми и телевизионни продукции. Сред тях са „Нахлуване“ на Йордан Чичиков, „Вездесъщият“на Илиян Джевелеков, и отличеният с наградите „Златна мечка“ и „Най-добър първи филм“ на фестивала в Берлин филм на Адина Пинтилие „Не ме докосвай“. Сред най-новите ú проекти са „Сутиенът“ на Файт Хелмер, „Доза щастие“ на Яна Титова и главната роля във филма на Станислав Дончев „Писма от Антарктида“.

ЛУИС МИНЯРО

РЕЖИСЬОР

LMinarro_02.jpg

Режисьорът и продуцент Луис Миняро е роден в Барселона. Неговият четвърти филм като режисьор е „Не ме обичай” (2019). Предишният му игрален филм „Падаща звезда” (2014) бе представен в международната конкурсна програма на София Филм Фест. Луис Миняро работи като продуцент на 41 пълнометражни филма, печелили над 120 награди. Сред авторите, с които работи, са Маноел де Оливейра, Апичатпонг Верасетакул, Албер Сера. През 2010 година филмът „Чичо Бунми си спомня предишните животи” с режисьор Верасетакул, на който Миняро е копродуцент, печели „Златна палма" в Кан. Миняро е бил член на жури на много филмови фестивали, сред които Локарно, Карлови Вари, Сан Се-
бастиан, Нара, Буенос Айрес, Мюнхен и др. Той получава отличието „Barcelona City Award” за своя принос към развитието на изкуствата.

ДЖИМ СТАРК

ПРОДУЦЕНТ

Jim-Stark-2_1_.jpg

Независимият американски продуцент Джим Старк е добър приятел на София Филм Фест. Познат е като продуцент на ранните филми на Джим Джармуш. Но освен тази неоспорима титла, към продуцентската му работа се включват и не по-малко значимите за американското независимо кино „The Living End“ (1992) и „Обречено поколение“ (1995), режисирани от Грег Араки , успешният „Фактотум“ (2005) на Бен Хамер, исландските „Cold Fever“ (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Сватба в провинцията“ (2008) на Валдис Оскарсдотир. Биографията му на продуцент включва и сръбските „Любов“ (2005) на Владан Николич и „Тук и там“ на Дарко Лунгулов.
През 2009 се запознава с унгареца Саболч Хайду и продуцира неговата доста щура и противоречива история „Мираж“. В последните няколко години Джим Старк работи като копродуцент в много филми като „Фокстрот“ (2017) на Самуел Маоз, „Our Time“ (2018) на Карлос Рейгадас и „Свирукащите“ (2019) на Коренелиу Порумбою, номиниран за „Златна палма“ в Кан.

БАЛКАНСКО ЖУРИ 

МИРА ФОРНАЙ

РЕЖИСЬОР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО

152449_1200x.jpg

Мира Форнай е завършила режисура във Филмовата и телевизионна школа към Академията за изпълнителски изкуства (ФАМУ) в Прага и Националното училище по кино и театър, Лондон. Нейният филм „Моето куче Килър“ печели голямата награда в основния конкурс на кинофестивала в Ротердам и други международни награди. Премиерата на пълнометражния й дебют „Лисички“ е в „Седмица на международната филмова критика“ на фестивала във Венеция през 2009 г., след което участва в престижни фестивали по цял свят. Третият ú игрален филм „Cook, F**k, Kill" печели голямата награда за най-добър проект на София Мийтингс през 2014 г. и през 2017 г. е представен на Venice Gap Market. Премиерата на филма е на кинофестивала в Талин, след което е показан в Ротердам и Гьотеборг.

БЕНЕДИКТ ЕРЛИНГСОН

РЕЖИСЬОР

benedikt-erlingsson-photo_153237_21176-1.jpg

Бенедикт Ерлингсон е един от най-успешните исландски театрални режисьори от последното десетилетие и няколко пъти е награждаван за работата си като режисьор, драматург и актьор. Участвал е в множество филми и телевизионни продукции като актьор. Неговите моноспектакли „Wormstongue – A Love Story” и „Mr.Skallagrímsson" са играни непрекъснато в продължение на 6 години и са сред най-успешните продукции в театралната история на Исландия. Първият игрален филм, на който Ерлингсон е режисьор и сценарист – „За конете и хората“, получава над 20 международни награди, включително наградата „Нови режисьори“ на кинофестивала в Сан Себастиан през 2013 г. Вторият му филм
като сценарист и режисьор „Жена на война“ е отличен с над 36 международни награди, сред които наградата на критиката на фестивала в Кан и наградата „Лукс“ на Европейския парламeнт.

СИМОНА КОСТОВА

РЕЖИСЬОР

kostova1.jpg

Родена е в Бургас през 1984 г. Завършва актьорско майсторство в София, след което участва в постановки на ня-колко театъра. Паралелно с актьорската кариера започва да се интересува от режисура. През 2009 г. заминава за
Берлин, където следващата година завършва режисура в германската Академия за филмово и телевизионно изкуство.

ДОКУМЕНТАЛНО ЖУРИ

ВИТАЛИЙ МАНСКИ

РЕЖИСЬОР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО

p_34509.jpg

Виталий Мански е роден през 1963 г. в Лвов, Украйна, тогава СССР. Той се дипломира във ВГИК – Всесъюзния държавен институт по кинематография, през 1989 г. и се утвърждава като един от най-значимите съвременни руски документалисти и продуценти. Режисьор е на над 30 филма, представяни на фестивали в цял свят и награждавани многократно. В ролята на продуцент Мански работи заедно с режисьори като Рената Литвинова, Александър Расторгиев, Сергей Мирошниченко, Дмитрий Желковски, Сергей Лозница. През 1996 г. той стартира проект, чиято цел е да се архивират аматьорски видеофайлове на частни лица, снимани в годините на бившия СССР (от 30-те до 90-те години на ХХ век). Виталий Мански е създател на националната награда „Лавров венец" за най-добър руски документален филм. Той е основател и президент на „Artdocfest" – фестивал за рускоезични творчески документални проекти. От 2014 г. Мански живее в Латвия.

АНДРЕАС ХОРВАТ

РЕЖИСЬОР

Andreas-Horvath.jpg

Андреас Хорват е многократно награждаван режисьор и фотограф. Роден е през 1968 г. в Залцбург, Австрия. Учи фотография във Виена и мултимедийно изкуство в Залцбург. Филмите му са показвани премиерно на кинофестивалите в Кан, Венеция, Локарно, Ротердам и Амстердам и са отличени с престижни награди на фестивалите в Карлови Вари, Чикаго, Хайфа, Оренбург и Минск. Носител е на наградата „Макс Офюлс“ и наградата за изключителни постижения в изкуството на австрийското Министерство на културата. Документалният филм на Хорват „Хелмут Бергер, актьор“ е показан премиерно във Венеция през 2015г. и е избран за „най-добър филм“ на годината от култовия режисьор Джон Уотърс. Първият игрален филм на Хорват „Лилиан“ е продуциран от австрийския режисьор Улрих Зайдъл и от премиерата си през 2019 г. в рамките на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан досега е получил над 10 награди. Като фотограф Андреас Хорват има публикувани черно-бели албуми за сибирския град Якутия и провинциална Америка. Бил е член на журито на много кинофестивали, сред които в Карлови Вари, Варшава, Чикаго и др.

СВЕТОСЛАВ ДРАГАНОВ

РЕЖИСЬОР

32845362_640x640.jpg

Светослав Драганов работи като сценарист, режисьор и продуцент на документални филми от 2000. Негови филма са „Животът е прекрасен, нали?“ - получил наградата за най-добър източноевропейски филм на Док Лайпциг 2001, „Веселите момчета“ - участва на IDFA 2003, „Млади сърца“ - носител на Специална награда на Prix Europa 2003, „Самодейци“ - носител на Златен Ритон 2005, „Живот почти прекрасен“ - участва в конкурса за пълнометражни филма на IDFA 2013. В момента завършва първия си игрален филм.

ФИПРЕССИ ЖУРИ

                                                                                                                                                           ПЕТРА МЕТЕРЦ, Словения, журналист

                                                                                                                                                           ХЕКТОР МАРТИНЕЗ, Испания, журналист

                                                                                                                                                           РОСЕН СПАСОВ, Българи